Месец с Junghans Max Bill Automatic: как се насладих на изискана скука в немски стил?

Етикети: Преглед | Junghans | Класически

1.6.2024 | 8 MIN

През последните няколко седмици имах възможността да нося може би най-голямата класика на Junghans - емблематичния Max Bill. Признавам, че когато часовникът пристигна в дома ми, нямах големи очаквания. Все пак притежавам същия модел с ръчна намотка вече няколко години, така че знаех в какво се забърквам.

Въпреки това, когато наближи датата за връщане на прегледаната бройка, бях далеч от това да проливам сълзи. Добре, сега може би леко преувеличавам... Както и да е, нека заедно да разгледаме какво ме впечатли, какво ме развълнува, какво можеше да бъде направено по-добре, накратко, как се насладих на този гигант от света на часовниците.

Макс Бил, дизайнерската школа Баухаус и художественото измерение на часовниците

Какво или по-скоро кой беше Макс Бил? Накратко: легенда в дизайна. Швейцарецът Макс Бил, който учи в Баухаус и става виден представител на движението от същата дизайнерска школа в Десау, Германия, е един от привържениците на минимализма.

Спомням си, че в рецензията си за също минималистичния часовник Chemin des Tourelles Powermatic 80 на Tissot написах, че дизайнът с минимални елементи е сред най-трудните, а не най-примитивните. Това е така, защото липсата на идея ≠ прост дизайн! Дори минимализмът трябва да има идея. Това е философията, която прочутият дизайнер от Уинтетур застъпва в своите проекти.

Въпреки че, а може би и защото, основното му внимание е било насочено към архитектурата и скулптурата, Макс Бил се посвещава и на интериорните аксесоари. В областта на интериорния дизайн се раждат и моделите на Макс Бил, създадени за манифактурата Junghans.

През 1956 г. Max Bill Küchenuhr е първото съвместно предприятие между германска марка и гений от страната на Хелветския кръст.

Запознатите с немския език разчитат от името, че ще търсят този часовник в кухнята. Още около 1962 г. обаче е било възможно да се вземе на китката парче от Баухаус модернизма.

Може да се твърди, че най-известните часовници на Junghans днес не са толкова специални. Макс Бил е проектирал няколко часовника преди и след тях, а именно колекционерския Max Bill Omega от 1987 г:

Източник: www.blackbough.co.uk

Макс Бил определено не са и първите минималистични часовници à la Bauhaus, имам предвид известния модел Museum на Movado от 40-те години на миналия век. Иконите обаче се раждат по естествен начин с течение на времето и не винаги могат да бъдат обяснени рационално. И аз вярвам, че Junghans Max Bill несъмнено може да бъде поставен в елитния клуб на часовниците, които са разпознаваеми от пръв поглед.

Полет от технически и естетически качества

Нека започнем с външния вид. Въпреки че не са чисто костюмни часовници (детайли на циферблата, луминисценция...), те изпълват категорията перфектно със своите размери. Диаметърът от 38 мм се е превърнал в съвременен стандарт за неспортните модели - достатъчно голям, но все пак не отвличащ вниманието.

С дебелина от 10 мм корпусът след това безпроблемно се вмъква под маншета на ризата. Корпусът е изцяло от полирана стомана, по-конкретно от сплав 316L, какъвто е стандартът в индустрията. Стоманата е избраният материал и за циферблата, който не може да се похвали с изглед към механизма, но е украсен с гравиран подпис на художника, създал часовника, и важни данни (например, че водоустойчивостта е до 5 BAR).

Под сполучливото изпъкнало сапфирено стъкло се намира централната точка на целия дизайн. Циферблатът възпроизвежда изпъкналостта на стъклото и е украсен със строги, но елегантни арабски цифри върху фина матова сребърна основа.

Дълго се чудех как да доближа с думи външния вид на циферблата, но ще оставя снимките да говорят сами за себе си. Защото е трудно да се предаде точно какво представлява абсолютната строгост, която обаче в същото време изглежда толкова изтънчена. И за да не забравя, времето се показва с три стрелки, две от които с тънка луминисцентна ивица.

Вътре в часовника бие сърце с честота 4 Hz с името J800.1. Механизмът с 25 камъка, произхождащ от добре познатия механизъм ETA 2824-2, издържа на навиване 38 ч. Така че, макар да е приятно да видим сравнително по-голям брой рубини и механизъм за автоматично навиване, жалко е, че след уикенда няма да намерите тези часовници да тиктакат там, където сте ги оставили в петък, както правят все повече конкуренти. Смятам, че точност от ±15 сек е обичайна за този ценови диапазон.

Аз и Макс Бил Автоматично или Какво няма да прочетете другаде

Достатъчно история и технически подробности. Как изглежда часовникът на живо?

ОБЩО ВПЕЧАТЛЕНИЕ

Накратко: Добър. Junghans предоставя на притежателя си първокласен продукт, като цената му е почти 2600 лв. Всичко е изработено с прецизност и чистота и имате чувството, че държите в ръцете си ценен предмет. Дори бих казал, че производителят е прекалил. Аз ценя рецензираната бройка, но моят личен Max Billy събра безброй драскотини по изцяло стъкления корпус за няколко години притежание.

Искам да кажа, че понякога почти се страхувах да сложа часовника, а от моя гледна точка това омаловажава цялостното удоволствие, колкото и да затвърждава усещането за лукс.

Сякаш разглежданият часовник е твърде стерилен, твърде съвършен. Това е свързано с перфектния корпус, за който постоянно се притеснявате, но това е елемент, който усещате постоянно, независимо от корпуса.

МАЛКИТЕ СКЪРБИ И РАДОСТИ

Този раздел е отчасти в духа на сравнението с моя ръчен Max Billy с размер 34 мм. И ще се придържаме към милиметрите, защото дори само един милиметър е от значение! Точно това установих благодарение на Junghans. По-малките Max Billy са с дебелина/тънкост точно 9 мм, а прегледаните автоматични (заради ротора за автоматично навиване) - 10 мм.

Това означава, че са с 1 мм по-големи, като за невъоръжено око това е неразличима разлика. Но забележима беше, моят часовник се крие под ризата ми малко по-добре и се слива с ръката ми малко повече.

Това, което също може да ви изненада, е теглото. Часовниците изглеждат изключително грациозни, почти въздушни. На китката обаче това е друга история. Сапфиреният кристал е довел до увеличаване на теглото в допълнение към повишената устойчивост на надраскване. Освен това по-тежкото стъкло работи в комбинация с автоматичния механизъм и по-големия корпус.

Часовникът не беше толкова тежък, че да затрудни използването му, но си представям, че при стоманен механизъм той бавно щеше да се доближи до тегло, достойно по-скоро за часовник за водолази, а не за социален часовник. Ако трябва да бъда конкретен, без каишката часовникът тежи около 45 грама.

Говорейки за каишката, не бях във възторг, но не бях и обиден. Часовникът, който прегледах, беше с каишка от черна кравешка кожа. Нямам забележки към естетическите качества, усещането върху ръката беше много добро, каишката е доста мека и приятно обгръща китката. Вътрешната ѝ страна е с покритие от кожа, наподобяващо велур, а външната е в черен гланц.

Това, което ми харесва в часовника тогава, е играта със светлината, винаги и гарантирано. И няма значение дали става дума за люнетните отражения на легендарните Rolex Datejust или за циферблата на стар Primark. Това, което прави Max Billy интересен в това отношение, е изпъкналото стъкло и неговият копиращ циферблат. Това са онези непредсказуеми моменти през деня, когато слънцето грее силно под точния ъгъл. Минават пет минути и те отново изчезват.

Не, не се опитвам сега да се изказвам поетично. Просто искам да очертая какво чувствате, когато нещо е наистина красиво и ви харесва да го гледате.

Конкуренти - претенденти за легендата

Junghans не беше твърде впечатлен от модела Max Bill, но все пак парите в джоба ви тежат ли? Или просто искате да познавате възможностите си, преди да вземете важно решение? Какъвто и да е случаят, подготвих списък с няколко възможни алтернативи, от които ще е трудно да не изберете.

MEISTERSINGER NEO PLUS AUTOMATIC

Ако човек прочете статия за Junghans, може да се смята, че най-малкото се интересува от индустрията, а вероятно се интересува и от дизайн. Така че, ако търсите нещо нестандартно, ви препоръчвам да разгледате "подобрения" основен модел на производството на MeisterSinger - Neo Plus Automatic.

Той се отличава с типичната за марката единична стрелка върху циферблата. В сравнение със стандартния Neu, Plus предлага малко по-голям, 40-милиметров корпус, като същевременно запазва елегантна дебелина от 10 мм. По отношение на цената той е почти напълно равностоен на Max Bills. Дребните китки обаче ще оценят по-малкия вариант, който е с около 230 лв. по-евтин.

TISSOT CHEMIN DES TOURELLES POWERMATIC 80

Вече споменах веднъж в статията миналогодишната новост от Tissot. Бих нарекъл Chemin des Tourelles Powermatic 80 умерен и рационален избор. Tissot не е сбъркал. Той също така може да се похвали с "изтънчен" минималистичен дизайн.

Със своя диаметър от 39 мм и дебелина от 11,2 мм Chemins е почти наравно с Max Bills. Освен това и тук има повече размери, от които да избирате. Цена. Къде е уловката? Всъщност няма. Лично аз все още предпочитам Junghans, в края на краищата те имат определен чар на Max Bills, който не може да бъде отречен и възпроизведен другаде.

БОНУС: NOMOS TANGENTE

Баухаус иначе? Това също е възможност. С дата на основаване през 1990 г. Nomos все още е относително нов участник в света на часовникарството, за който толкова много хора не знаят. Да го пренебрегваме обаче е голям срам. Освен отличителния си дизайн в сравнение с Junghans, сега той предлага само собствени механизми и класическият модел Tangente не прави изключение.

Най-големият ущърб обаче е фактът, че марката Nomos Watch 365 все още не е в гамата...

Заключение.

Що се отнася до мен самия, не планирам никакви промени. Два Max Billys са твърде много дори за един голям почитател. А и вече имам вкъщи (според мен) най-доброто от съвременното производство:

Все пак би било и огромна грешка да се отблъсна от факта, че самият аз притежавам ръководството! Убеден съм, че пропорциите на автоматиката подхождат повече на повечето господа. Освен това сапфирът на шибъра и автоматичното навиване са просто по-практични. Ето защо, ако обмисляте да се зарадвате с часовник Junghans, бих ви насочил натам.

А дали гореспоменатият немски производител е добър избор, е най-вече въпрос на предпочитания и приоритети. От техническа гледна точка можете да получите много по-добро инженерно произведение за парите си, дори и с изящен минималистичен дизайн. В раздела за алтернативи например предложих Nomos и Tissot. Но Max Billy е само един от тях...

Почти сигурно знам, че няма да съжалявате. Junghans Max Billy ще украси всяка колекция, независимо дали тя се състои от един часовник или с нея може да се купи апартамент в центъра на Прага.