Регулиране или време под контрол - от махало до кварц Прецизност

Етикети: Технология и концепции | Класически

4.9.2024 | 6 MIN

Днес ще направим нещо малко по-техническо. На дневен ред ще бъде регулирането. Какво точно е това? Как работи при различните видове часовници? Какви инструменти можем да използваме, за да го направим? Сигурен съм, че поне някои от вас са си задавали тези въпроси в някакъв момент. А ако не... няма значение, елате да се "образовате" с мен и да научите отново малко повече за това как работят часовниците!

В днешната статия ще го направим доста хронологично, а за по-добро обяснение ще разгледаме и часовниците с махало. Ще говорим само за регулирането, така че ще пропуснем (иначе също толкова важни) стъпки като правилното смазване, предпазването на машинката с неизносени лагери или размагнитването.

В какво се състои регулирането?

Както всички подозираме, основната база на часовниковия механизъм е компонентът, който задава ритъма - ритъм, който трябва да е възможно най-близък до нашето земно време. А това можем да постигнем по наистина голямо разнообразие от начини.

Но винаги става дума за компонент, който се "движи" по определен начин на равни интервали от време. Независимо дали става въпрос за класическото махало на кукувицата, торсионното махало на годишния часовник, маховика във вашите "Powermat"  или кристала във вашите "Casio".

Именно тези "сегменти" можем да удължаваме или скъсяваме, за да имитираме най-точно времето си във външния свят.

Часовникът с махало

Започваме с най-старото и същевременно най-простото. Всички си спомняме старите часовници с кукувичка или други махала, които украсяваха стените на много домове.

При тези машини регулирането е най-простото и се извършва чрез преместване на лещата на махалото нагоре или надолу, което става чрез завъртане на така наречената регулираща гайка, която се намира в долната част на лещата. При по-евтините часовници или кукувиците лещата се фиксира чрез триене без регулираща гайка и затова трябва да разчитаме по-скоро на собствената си преценка.

Източник: www.strouphobbyshop.com

Механични часовници - Калибри с маховик

Що се отнася до часовниците с маховик - махалото е заменено от главна пружина и затова сме особено загрижени за една променлива величина, така наречената ефективна дължина на главната пружина.

Власинката на маховика се държи в сърцевина, която е "монтирана" на вала на маховика. Другият му край е фиксиран във вретено (което може да бъде подвижно и, много лаически казано, можем да съпоставим дължината на "тика" и "така" - така че трептенията на маховика на едната и на другата страна да траят едно и също време).

В последната нишка на нишката, недалеч от шипа, можем да забележим още едно приспособление. Тази точка се нарича ключалка и определя за нас ефективната дължина на гореспоменатата нишка. Така че колкото повече преместваме ключалката към сърцевината, толкова повече съкращаваме ефективната дължина на шпионката и по този начин правим целия часовник по-бърз.

И обратното, ако преместим ключалката по-близо до спускателния механизъм, удължаваме тази дължина и по този начин забавяме часовника.

Същинското движение на ключалката се извършва с помощта на регулираща стрелка, под която обикновено се намират и знаци плюс и минус, указващи дали часовникът ще върви по-бързо или по-бавно, когато стрелката се движи в определена посока.

Механизъм 4R35 в часовник Seiko. Обърнете внимание на знаците плюс и минус върху маховика.

По-високото ниво са така наречените винтове за фино регулиране, които се намират в механизми като тези, произведени от швейцарските ETA или Sellita, и които помагат за по-финото регулиране на стрелката.

Машинка ETA 2824-2. Източник: www.aurifo.com

А още по-високото ниво на часовникарството започва с по-сложни регулатори като Triovis, които могат да се намерят в часовниците Maurice Lacroix или дори Tudor. Регулаторът Triovis разполага с винт, който взаимодейства директно със зъбната предавка на ключалката.

Triovis. Източник: calibercorner.com

Заслужава да се спомене и моделът " Лебедова шия", при който стрелката за регулиране също се регулира с помощта на винт. Това устройство получава името си заради приликата си с шията на лебед, която трябва да наподобява компонент, гарантиращ постоянен натиск върху ръкохватката от другата страна, като по този начин осигурява нейното преместване дори когато винтът се завърти навън от ръкохватката.

Виждате ли приликата? ;) https://atelierdegriff.com

Близък аналог на лебедовата шийка е шийката с дата, която се среща изключително в часовниците Mühle Glashüte.

Но истинското и неподправено часовникарско удоволствие се намира в часовниците Omega, оборудвани с така наречената система Spirate. С помощта на специален ключ тук часовникарите са в състояние да регулират часовника до невероятните 0 до +2 секунди на ден. Самата система не работи на принципа на ефективната дължина на шпионката, а на механичното "напрежение" на шпионката - когато напрежението е по-голямо, маховикът се колебае по-бързо, а когато е отпуснат, се колебае по-бавно (но това е само моето много опростено обяснение, защото за системата Spirate може да се напише цяла статия).

Калибри на маховика със свободен ход

Според мен този вид калибри заслужават отделен подраздел. Върху тях не откриваме никакви ръце, шийки или нещо подобно. Те се регулират с помощта на винтове (калибрите на Rolex) или инертни блокове (Audemar Piguet), прикрепени директно към маховика.

Източник: www.luxurytyme.com

В калибрите на Rolex откриваме маховик с така наречените Microstella винтове, които се завъртат с помощта на специален инструмент, патентован от Rolex (Microstella wrench) - той е снабден с помощна скала за прецизно регулиране на винта. За да се ускори движението на часовника, винтовете трябва да се "завият" по-близо до центъра на инерцията, и обратно, за да се забави, те трябва да се "извият" малко.

Swatch Sistem 51

Струва си да се спомене и "регулирането" в Sistem 51 на швейцарския гигант Swatch. Признавам, че наистина не харесвам този механизъм и "суачовия" начин на регулиране и не мисля, че ще бъда далеч от истината, ако го нарека "суетен". Всъщност Swatch е тръгнал към регулиране от съвсем противоположния край и регулира хода на часовника, като премахва маса от маховика с помощта на лазер, което прави почти невъзможен всеки опит за обслужване.

Както и да е, тази процедура им върши работа, вписва се в ценовата им политика и на мен не ми остава нищо друго, освен да седя мълчаливо...

Кварц

В кварцовия часовник темпото се определя от кристала, който вибрира при подаване на електричество. Тази вибрация е с многократно по-висока честота от часовниковите маханизми, които споменах по-горе, и затова е и много по-точна. Но дори и така, има "кварцове", които се отличават над вече достатъчно високия стандарт по своята точност.

Най-големият враг на кварцовата точност е температурата. Нестабилността на тази величина кара кристала да вибрира неравномерно (все пак говорим за отклонения, които е невъзможно да се постигнат с повечето механични часовници).

И именно тази стихия някои кварцови механизми се опитват да укротят, като регулират движението; по температурата в корпуса механизмът просто знае колко може да се "довери" на кристала. Тази технология може да се срещне под името "Precidrive", например в механизмите на швейцарската ETA, които се използват широко от Certina или Tissot.

Така или иначе, съществуват и механизми като калибър 9F от работилницата на японската Grand Seiko, на които откриваме регулиращ винт, подобен на този при механичните часовници. Това обаче донякъде губи значението си при вече много високата гарантирана точност от ± 10 секунди годишно.

Източник: www.grand-seiko.com

Е, това е всичко за днес... Надявам се да съм ви дал нещо ново и да сте научили малко повече за света на часовниците и тяхната точност. А ако сте се сетили за видовете регулация, които съм пропуснал при писането на статията, или ако искате да покажете в коментарите някоя ваша вещ, която има такъв вид регулация, не се колебайте да я добавите под статията. Ще бъда много щастлив за всеки коментар, който ще разшири хоризонтите ми и мен самия!